Калифорнийска щитоносна въшка – Quadraspidiotus perniciosus Comst.

Description

Разред Hemiptera
Подразред Равнокрили хоботни – Homoptera
Сем. Плоски щитоносни въшки – Diaspididae
Калифорнийска щитоносна въшка – Quadraspidiotus perniciosus Comst.

Тялото на възрастната женска е крушообразно, лимонено-жълто, без крака, с добре развит хобот. Тялото на възрастната мъжка е удължено, червеникаво-жълто, устни органи не са развити. Ларвата има крака до образуване на щитчето. Мъжките са с една двойка криле.

Щитчето на женската въшка (1) е кръгло, с концентрична структура, слабо изпъкнало в средата. На цвят е сивокафяво, с по-светли до жълтеникави ларвни кожици, в центъра. В диаметър достига 2-3 mm
Щитчето на мъжките (2) е продълговато-овално, дълго 1 mm. Ларвната кожица често се намира в единия край
Щитчетата на ларвите (3) са по-малки, концентрични. Отначало са светли, а в последствие потъмняват

Тялото на женските е кръгло, жълто, без крака, леко заострено в областта на пигидиума

Мъжкото насекомо е жълто-кафяво, с една двойка прозрачни крила, три двойки крака и четинести антени

По средата на гърдите има тъмнокафява напречна линия

Нямат устен апарат и не се храни

На дължина е 0,8-1 mm

Ларвите I-ва възраст са жълти, продълговато-овални, подвижни. След прикрепването си на постоянно място образуват бяло щитче

Калифорнийската щитоносна въшка развива три поколения годишно, които се застъпват. Зимува като ларва от първа възраст, разположена под черно щитче и много рядко като възрастна женска. Видът е много студоустойчив, издържа температури под –300С

Повредите се нанасят от ларвите и възрастните женски, които с пробиващо-смучещите си устни органи, при храненето си разрушават клетъчните стени на растителните тъкани и смучат сок, от което загиват много живи клетки

Загиването на клетките се дължи най-вече на ензимите, които се инжектират от въшките, в мястото на убождането

Около мястото се образува корков слой и кората губи своята еластичност

По плодовете въшката се настанява най- често около цветното дъно и дръжката, но може да се намери и по целия плод. На мястото на прикрепване на въшката плодът остава зелен, а около нея е интензивно червено оцветен

По младите клонки може да се наблюдават антоцианови продълговато-овални петна
При старата дървесина външно няма видима повреда и се забелязват само щитчетата на въшките, които при висока плътност може да се застъпват
В дълбочина, под кората, дървесината започва да загива и постепенно променя цвета си
Клоните се сбръчкват и изсъхват, а постепенно и цялото дърво