Сем. Хоботници – Curculionidae

Description

Сем. Хоботници – Curculionidae

Галообразуващ зелев хоботник – Ceuthorrhynchus pleurostigma Marsh.
В нашата страна е разпространен повсеместно. Напада растенията от сем. Кръстоцветни – зеле (цветно, главесто и кръмно), алабаш, ряпа, репички, турнепс, полски синап и др.
Възрастното насекомо (1) е с удължено, яйцевидно, черно тяло. Главата е малка, с дъговиден черен хобот, който обикновено стои прибран под гърдите. Преднегръдът е точкуван и покрит с жълти космици. Върху елитрите има надлъжни редове от сиви люспици. Пищялите на първата двойка крака при мъжките имат по един шип. Дължината на тялото е 2,5 – 3 mm.

Яйцето е овално, бяло и дълго 0,35 mm.

Ларвата (2) е бяла, дъговидна, с кафява глава, без крака. На дължина достига 3 – 4,5 mm.

Какавидата е свободна, бяла и с дължина 3,7 mm.

Многокамерна гала с ларви (3)

Повреден корен с гали (4)

Галообразуващият зелев хоботник развива едно поколение годишно и се среща в две биологични раси, които си приличат морфологично. Едната раса – пролетната, зимува като възрастно насекомо и се развива по дивите кръстоцветни растения. Другата раса – лятната, зимува като ларва главно в повредените зелеви кочани и е свързана с културните кръстоцветни растения. За нашата страна интерес представлява лятната раса. През пролетта, обикновено към края на април, когато температурата на почвата досстигне 15оС, ларвите напускат галите по зелевите кочани, правят землиста камера и какавидират в нея. Какавидният стадий продължава около 30 дни. Бръмбарите се появяват в края на май и началото на юни. Те се хранят за да узреят полово, като нагризват малки дупчици по пъпките, листата, стъблата и цветовете на кръстоцветните растения. Крият се под листата, в основата на стъблата на растенията, a при обезпокояване изпадат в каталепсия и падат по земята. Допълнителното хранене за полово узряване продължава дълго време – обикновено два-два и половина месеца, след което бръмбарите копулират и снасят. Женските индивиди снасят яйцата си поединично или на групи по кореновата шийка на растенията, като с хоботчето изгризват малка ямичка в корковата част на корена, снасят яйцето и отгоре го покриват със секрет. Едно женско насекомо снася около 60 яйца. Ембрионалното развитие е от 5-7 до 17 дни. Излюпилите се ларви вредят под кората на централния корен и подземното стъбло. При храненето си те отделят секрет, предизвикващ хипертрофия на тъканите и на това място се образува гала, голяма колкото грахово зърно. Ларвите се хранят с вътрешните стени на галата, които постепенно изтъняват. По-късно галите нарастват колкото лешник и във всяка гала има по една ларва. Много често галите са многокамерни и в тях има 20-30 и повече ларви. Развитието на ларвите продължава 5-7 месеца. Те остават да зимуват в галите и какавидират на следващата пролет.
Борба.
За намаляване плътността на неприятеля се прилага дълбоко заораване на растителните остатъци и зелевите кочани, в почвата; разсаждане на здрав посадъчен материал, унищожаването на кръстоцветните плевели. Зелето се засажда при пространствена изолация 0,5-1 km от местата, където предшестващата година е имало нападение от галообразуващия зелев хоботник. Химична борба се провежда срещу възрастните, преди снасянето на яйцата. Няма одобрен праг на икономическа вредност, но третиране се препоръчва при плътност 1 бръмбар на растение. Пръска се с контактни инсектициди – органофосфорни, карбаматни, пиретроиди и др. (Севин 85 НП – 80-100 g/dka; Агрия 1050 – 150 ml/dka; Банкол 50ВП – 100 g/dka; Ортен 75НП – 150 g/dka; Регент 800СК – 10 g/dka, Талстар 60ЕК – 20-30 ml/dka; Вазтак 10ЕК – 20-30 ml/dka; Дурсбан 4Е – 100 ml/dka; Екалукс 25ЕК – 150 ml/dka; Карате 5ЕК – 25 ml/dka и др.) Няма официално регистрирани препарати. При нужда пръскането се повтаря след една – две седмици.