Сем. Тетранихови акари – Tetranychidae

Description

Сем. Тетранихови акари – Tetranychidae

Обикновен паяжинообразуващ акар (червено паяче) – Tetranychus urticae Koch. (tellarius Lin.; bimaculatus Harvey)
Има космополитно разпространение. Типичен полифаг – напада над 200 вида културни и диви растения. Предпочита памука, дините, пъпешите, тиквите, фъстъците, фасула, различни овощни и голям брой плевелни растения. В оранжериите се развива по доматите, патладжана, краставиците, тиквите, карамфила и други декоративни растения.

Лятна форма
Зимуваща форма

Яйца
Нимфи
При обикновения паяжинообразуващ акар съществува ясно изразен полов диморфизъм и сезонен полиморфизъм.
Женските индивиди са с удължено тяло, с дължина 0,45 mm и широчина 0,45 mm. Летните форми са бледозелени, а зимните – оранжево-червени, с по две тъмнокафяви петна върху гърба. Мъжките имат силно стеснено тяло към задния край. Дължината му е 0,3 mm.
Яйцето е сферично, с диаметър 0,14 mm, стъкленобяло при снасянето и жълто-зелено преди излюпването.
Ларвата е жълтозелена, с три двойки крака и дължина 0,14 mm.
Нимфата е жълтеникава с четири двойки крака.

Обикновеният паяжинообразуващ акар, при полски условия, развива 15 – 20 поколения и зимува, като диапаузираща женска форма, под опадалите сухи листа, под растителните остатъци, в пукнатините на кората и други укрития. Напролет презимувалите женски индивиди се активизират. Заселват се по редица плевелни и културни растения, където се хранят, като смучат сок и хлорофилни зърна от долната страна на листата, под прикритието на паяжинни нишки. Повредените листа добиват мраморно пъстър вид, а впоследствие стават жълто-кафяви, изсъхват и отпадат.

 Повреди по листата 
 Омотаване с паяжина при висока плътност 

При висока плътност цели части от растенията са омотани в паяжинни нишки. Женските акари снасят яйцата си по долната страна на листата между нишките. Ембрионалното развитие е от 3 до 5 дни. Ларвите и нимфите се хранят на същите места и завършват развитието си за около 20 дни. Оптималните условия за развитието на акара са 29 – 30ºС средна денонощна температура и 55% въздушна влажност.
При оранжерийни условия видът се развива непрекъснато през цялата година и развива повече от 20 поколения. Обитава долната страна на листата, близо до листната дръжка, отделя обилно паяжинни нишки, които покриват листата отдолу, а понякога и връхните части. Повредените листа отначало избронзовяват, а по-късно се оцветяват червено-кафяво. Акарите смучат сок от и от пъпките, цветовете и младите завръзи, които опадват. Нападнатите растения силно изостават в развитието си, а добивите намаляват с 20 – 60%.

У нас едновременно с обикновения паяжинообразуващ акар се срещат и атлантически акар – Tetranychus atlanticus McGregor (turkestani Ug et Nik), и ръждивочервен (червено-кафяв) оранжериен акар – Tetranychus cinnabarinus Boisduval, които имат сходни биологични особености. Трите вида се срещат едновременно, в смесени популации, имат близък външен вид и еднакви повреди, поради което са описани в обща група Tetranychus tellarius (Saba.).

Tetranychus atlanticus
Tetranychus cinnabarinus

Хищният акар Phytoseiulus persimilis L. се храни с всички стадии на обикновения паяжинообразуващ акар, атлантическия акар и други паяжинообразуващи акари. Той е с интензивно червен цвят и е малко по-едър и бързо подвижен от своите жертви. Отглежда се в биолаборатории и се използва в оранжериите за биологична борба с паяжинообразуващите акари.

Борба
Тъй като неприятелят е полифаг, с много поколения годишно и изключително малки размери, той може да се появи в посевите или оранжериите по всяко време и дълго да остане незабелязан. Много важно е да се правят редовни прегледи за откриване на първите симптоми – избронзовяването на листата. За прилагането на химични средства, е необходимо да се преброят акарите на средна проба от 100 листа, взети равномерно от целия посев. Под силна лупа или бинокуляр, се преглежда долната страна на листата и се изброяват всички стадии на неприятеля, като се присмятат средно на лист. ПИВ за оранжерийните краставици е 10 бр./лист през периода Есен-Зима и 5-6 бр./лист през Пролетно-летния период. При полски условия – 5% нападнати растения. При доматите и фасула е 5-10% нападнати растения, а при патладжана – 10-15%. Химичната борба се извежда с контактни, проникващи или хормонални акарициди. Контактните и проникващите средства са ефективни срещу подвижните форми на акара – ларви, нимфи и възрастни. Хормоналните имат по-дълго последействие и са ефективни срещу яйцата и младите ларви. При възрастните те предизвикват само стерилност, без да ги убиват. Обикновено се прилагат в по-ранна фаза от развитието на културите. При необходимост третирането се повтаря през 7 – 14 дни. Официално са регистрирани препаратите: (контактни и проникващи) Даниран 11ЕК – 0.05%; Данитол 10ЕК – 0.05-0.075%; Лиросект 2ЕК – 0,1%; Митак 20ЕК – 0.25% по пипер – 0.3% по красавици – 200 ml/dka по патладжан и соя; Митиган 18.5ЕК – 0.3%; Омит 57Е – 0.1% по домати и карамфил в оранжерии – 100 ml/dka по патладжан, соя, фъстъци, пипер; Ортус 5СК – 0.05% по хризантема – 0.1% по краставици; Пегасус 250СК – 0.12%; Пираника 20ВП – 0.015%; Санмайт 20ВП – 0.075%; Талстар 10ЕК – 0.03%; Тедифол 16/6ЕК – 0.15%;. (хормонални) Андалин 250ДС – 0.06%; Аполо 50СК – 0.04%; Биомайт – 0.2% по зеленчуци в култивационни съоръжения – 200 ml/dka + 40 l/dka вода по зеленчуци на открито; Каскейд 5ЕК – 0.15% по маслодайна роза; – 0.1% по зеленчуци; Нисоран 5ЕК – 0.06%; (биопрепарати) Ним Азал Т/С – 0.3%; Актенин 2 –0,1%.
За биологична борба се използва хищният акар Phytoseiulus persimilis, чрез двукратна сезонна колонизация (главно в оранжериите) при норма 40000-80000 индивида на декар, или при съотношение хищник:жертва от 1:25 до 1:50. За да е ефективно използването на биоагенти то трябва да става при плътност на неприятелите два пъти по-ниска от ПИВ.