Description
Прасковена листна въшка – Myzodes (Myzus) persicae Sulz.
Основателките и безкрилите партеногенетични женски имат овално-яйцевидно тяло, като оцветяването при основателките варира от бледозелено до бледорозово, а безкрилите са зелени.
Крилатите женски са продълговато-овални, с кафява глава, черни гърди и дълги, черни антени. На дължина достигат 1,5-2 мм.
Крилатите мъжки имат черна глава, гърди и пипала, а коремчето е светлозелено. Половите женски са светлокафяви до вишневи.
Зимува като яйце около пъпките на младите клонки на прасковата, кайсията и бадема, които са основни гостоприемници. В местообитания с по-топъл климат се размножава чрез живораждане непрекъснато през цялата година, като за един вегетационен сезон развива от 6 до 12 поколения.
Напролет от яйцата се излюпват основателки, които се развиват върху основния гостоприемник. Те дават начало на няколко безкрили поколения. След това се появяват крилатите форми, които преминават върху междинните гостоприемници-тютюн, картофи, соя и др., където се развиват още няколко поколения. В края на вегетацията се появяват крилати форми, които раждат яйцеснасящи женски.
Вреди, като смуче сок от листата, младите леторасти и връхните части на растенията. Предизвиква деформиране и завиване на листата. Особено големи са повредите при зеленчукови и украсни култури, отглеждани в оранжерии, където въшката се развива целогодишно по безполов начин. Нападнатите растения изостават в развитието си, закържавяват, листата им окапват и загиват.
Има космополитно разпространение. Една от листните въшки с най-голям брой хранителни гостоприемници. Мигриращ вид, с основни гостоприемници праскова, кайсия и бадем. Напада пипера, доматите, патладжана, зелето, краставиците, марулята, бобовите, цвеклото, памука, тютюна, житните и мн. др. културни и плевелни растения. По зеленчуковите култури е неприятел предимно при оранжерийни условия, където може да се развива целогодишно..
Безкрилите партеногенетични женски въшки са жълто-зелени до зелени, с розов оттенък. Съществува и розова форма. Соковите тръбички са цилиндрични, леко заоблени и по-тъмни във връхната им част.
Ларвите са жълто-зелена, яйцевидни.
Крилатите партеногенетични женски форми са зелени, с кафява глава и с черни антени, среднегръд и заднегръд. Крилата са безцветни, прозрачни. Дължината на тялото при определени форми е 1,5 – 2,5 mm.
Яйцето е удължено-овално, блестящо и черно
При оранжерийни условия прасковената листна въшка е непълно цикличен вид и се развива непрекъснато партеногенетично, без да снася зимни яйца. По растенията се наблюдават едновременно всички стадии – ларви, нимфи и възрастни. Безкрилите женски форми раждат по 40 – 50 ларви. Във всяко поколение се появяват и крилати форми, с които видът заразява нови растения. Ларвите, нимфите и възрастните смучат сок от цветовете и върховете на младите растения или от долната страна на листата и отделят медена роса. Повредените листа се деформират и загиват. Те са замърсени с медената роса. Нападнатите растения са с намалена асимилационна дейност, изостават в развитието си, част от цветовете опадват, а плодовете остават недоразвити. Получените добиви са ниски. Въшките пренасят и редица вирусни болести по доматите, пипера, краставиците и др.
Колонии от безкрили форми по листата
Най-благоприятни условия за развитието на вида са при средна денонощна температура на въздуха 23 – 25ºС и 80 – 85% относителна влажност. При такива условия ларвите се развиват за 7 – 11 дни. По-високите температури депресират развитието на въшките, а по-ниската температура, съчетана с висока относителна влажност на въздуха, благоприятствува развитието им. Ето защо най-големи повреди видът нанася през пролетта и есента.
Прасковената листна въшка се унищожава, както всички листни въшки, от голям брой паразити и хищници. От хищниците по-голямо значение, като ограничаващ фактор, са калинките, златоочиците, хищните дървеници (Anthocoris nemorum, Anthocoris nemoralis F., Dicyphus eskerlieni Wg., Macrolophus costalis Fieli. и др.), ларвите на сирфидните мухи и хищните галици. Паразитните видове, ограничаващи популационната плътност на прасковената листна въшка, в природна обстановка, са Aphidius ervi Hal., Praon volurce Hal., Diaeretiella rapae L. и др.
Някои от тези биоагенти се произвеждат в биолаборатории по изкуствен път и могат да се колонизират в оранжериите за биологична борба с неприятеля. Това са паразитите Aphidius ervi и Aphidius colemani; хищната галица Aphidoletes aphidimyza; калинката Hippodamia convergens; обикновената златоочица Chrysopa carnea.
Борба.
ПИВ за краставиците е 7-10% нападнати растения през първата половина на сезона. През следващия един месец прагът се повишава на 15-18% нападнати растения, а при беритбата достига 20-25%. При пипера ПИВ е 2-5% нападнати растения след разсаждането. В райони с масови вирози, борба трябва да се предприема, при установяване на единични крилати въшки, върху 25% от растенията. За химична борба се използват предимно афициди, както и при зелевата листна въшка. Когато се използват в оранжерии трябва да се спазват стриктно карантините срокове и някои съществуващи забрани за употреба. Внимание! Прасковената листна въшка лесно придобива резистентност към масово използваните инсектицидни средства. За да се избегне този негативен ефект, при многократните пръскания, трябва редовно да се сменят използваните химични препарати, не само като търговски продукти, но и като база на активните вещества – фосфорни, с карбаматни, с други. Регистрирани препарати са: Масло РЗ – 400ml/dka; Актара 25ВГ – 6g/dka; Антио 33ЕК – 0.2%; Афитокс – 0.05%; Ацтек 140ЕВ – 100ml/dka; Банкол 50ВП – 100g/dka; Бастър 40ЕК – 0.05%; БИ-58 – 0.05÷0.07% – 200ml/dka; Данитол 10ЕК + Ортен 75РП – 75 ml + 40g/dka; Децис 2.5ЕК – 50ml/dka; Диметоат 40ЕК – 200ml/dka; Ефдагон 40ЕК – 0.05%; Карате 2.5ЕК – 0.02%; Карате 5ЕК – 20ml/dka; Карате ЗЕОН – 30ml/dka; Карате макс – 0.025%; Кинмикс 5ЕК – 30ml/dka; Конфидор 200СЛ –50ml/dka; Ланат 25ВП – 90g/dka; Ланат 20Л – 150ml/dka (забранен за употреба в оранжерии); Ланат 90ВСП – 35g/dka (забранен за употреба в оранжерии); Маврик 2Ф – 0.02; Метомекс 20СЛ – 100 ml/dka (забранен за употреба в оранжерии); Моспилан 20СП– 15g/dka; Нуреле Дурсбан – 50 ml/dka по памук; Ортен 75РП – 0.05% по зеленчуци – 100g/dka по тютюн; Пегасус 250СК – 0.12% (забранен за употреба в оранжерии); Пикадор 20СЛ – 0.05%; Пираника 20ВП – 0.025%; Пиримор 25ВГ –100g/dka; Регент 200СК – 15 ml/dka; Регент 800ВГ – 3.5g/dka; Санметомил 20РК – 150 ml/dka (забранен за употреба в оранжерии); Снейк 20СП – 0.0125%; Суми Алфа 5ЕК – 20 ml/dka – 80 ml/dka по тютюн; Суперсект 10ЕК –30 ml/dka – 40 ml/dka по тютюн; Талстар 10ЕК – 20 ml/dka; Требон 30ЕК – 0.065%; Хостаквик 50ЕК – 0.1% по овощни – 50 ml/dka по зеленчуци; Брейв 1,8ЕК – 0,1% по зеленчуци; Лиросект 2ЕК – 0,1% по зеленчуци и 120 ml/gka по тютюн. Актенин 2 –0,075% (Био-препарат за памукова л.в.)
За предпазване на поникващите растения и разсада, в началните фази от развитието му, може да се обеззаразят семената или да се приложат гранулирани препарати, преди или при разсаждането. Регистрирани са: Гаучо ФС 600 – 100 ml/единица цвеклови семена и Каунтер 5Г – 2kg/dka по пипер – 3kg/dka по картофи, но могат да се ползват и др. средства, описани при борбата с телените червеи.
Зеленчуковите култури се нападат от и от много други видове листни въшки. Някои от тях с описани в справочника като неприятели по други култури: Бахчийска (Черна бобова, Цвеклова) листна въшка – Aphis fabae Scop. (Едногодишни зърнено-бобови), Памукова листна въшка – Aphis gossypii Glov. (Индустриални – Неприятели по памука), Зеленоивичеста листна въшка – Macrosiphum euphorbiae Thomas, Пиперова листна въшка – Aphis nasturtii Kalt., Морковена листна въшка – Semiaphis dauci F., Cavariella aegopodii, Pemphigus bursarius и др.
Борбата с тях се води както при прасковената листна въшка.
Cavariella aegopodii
Semiaphis dauci
Pemphigus bursarius
Aphis fabae
Macrosiphum euphorbiae – розова форма
Macrosiphum euphorbiae – жълта форма
Aphis gossipii
Aphis nasturtii
Листните въшка, по зеленчуковите култури, се нападат от много ентомофаги – хищници и паразити: ларви и възрастни на калинките (Coleoptera: Coccinellidae.), ларви и ввъзрастни на златоочици (Neuroptera: Chrysopidae), ларви на сирфидни мухи (Diptera: Syrphidae), ларви на хищни галици (Diptera: Cecidomyiidae) и някои паразити (Hymenoptera: Aphidiidae). Най-ефективни са ларвите на сирфидните мухи, които имат средна консумативна способност от 1000 до 2500 въшки, следвани от ларвите на златоочиците – от 677 до 1011, и ларвите на калинките – от 500 до 750. Установено е, че при съотношиние хищник: жертна от 1:25, 1:50, 1:75 до 1:100 химична борба не трябва да се провежда.
7-точкова калинка
Ларва на 7-точкова калинка
Сирфидна муха
Ларва на сирфидна муха
Златоочица
Ларва на златоочица
Паразит
Паразитирана въшка
Reviews
There are no reviews yet.