Зелев молец – Plutella maculipennis Curt.

Description

Сем. Plutellidae

Зелев молец – Plutella maculipennis Curt.
Видът е разпространен повсеместно. Напада културните и дивите кръстоцветни растения – главестото, цветното и салатното зеле, алабаша, турнепса, ряпата, репичките, синапа, овчарската торбичка и др.

Възрастното насекомо (1) е със сиви до сиво-кафяви, тесни и дълги предни крила с дълги ресни. На задния ръб минава бледожълта вълновидна надлъжна ивица. При сгъване на крилата (2) ивиците образуват продълговата фигура или три ромба. Задните крила са сиви, със светли ресни. При разперени крила пеперудата достига 17-18 mm.
Яйцето (3) е овално, бледожълто, а впоследствие с тъмни петна по хориона.
Гъсеницата (4) е вретеновидна, зелена, с кафява глава. По тялото има брадавички, от които излизат черни власинки. Дължината на тялото е 9-11 mm.
Какавидата (5) е вретеновидна, светлозелена (жълтеникава към края); поместена е в копринен пашкул (6) и е дълга 8 mm.
Първа повреда – миниране (7)
Повреди по листата (8)

Зелевият молец развива 4-6 поколения годишно и зимува като какавида, по-рядко като възрастно насекомо под растителните остатъци, под буците почва и сухите листа. Пеперудите от презимувалото поколение се появяват в края на април и началото на май. Те летят привечер и през нощта и се хранят с нектар от различни цъфтящи кръстоцветни растения. След копулацията женските насекоми снасят поединично или на купчинки от 3 до 5 яйца от долната страна на листата, главно покрай жилките и по дръжките на листата. Една пеперуда снася от 80 до 350 яйца. Ембрионалното развитие продължава от 3 до 11 дни. Излюпените гъсеници отначало минират листата, като се хранят с паренхимната тъкан. В мините гъсениците престояват 2-3 дни, след това, поради нарастването си, те ги напускат и се хранят, като изгризват долния епидермис и паренхима на листата, без да засягат горния епидермис. Възрастните гъсеници изгризват по листата отвори с различна големина и форма. Много често гъсениците се хранят с нежните централни листа, като ги унищожават напълно. Повредените растения образуват малки зелки с неправилна форма. Зелевият молец е особено опасен неприятел за цветното зеле. При него гъсениците навлизат в цветната глава и се хранят със съцветията. При всички кръстоцветни те нагризват още пъпките, цветовете, шушулките и връхните части на растенията. Развитието на гъсениците продължава от 8 до 16 дни, съответно при температура 24,5 и 20оС. Напълно развили се, те изпридат рехав пашкул по нападнатите части на растенията и какавидират в него. Какавидният стадий продължава от 3 до 11 дни. Пеперудите от новото и следващите поколения имат същите биологични особености. Гъсениците от първо поколение вредят по кръстоцветните плевели. Най-вредни у нас са гъсениците от второ поколение.

Борба.
От агротехническите мероприятия се прилагат унищожаване на кръстоцветните плевелни растения; събиране и изгаряне на растителните остатъци; дълбока оран след прибирането на реколтата, за да се унищожат зимуващите какавиди; грижи за бързото развитие на зелевите растения – напояване, обработка, торене и др. Химична борба се провежда при икономически праг на вредност 2-5 гъсеници на растение при 10% нападнати растения. Използват се контактни органофосфорни, карбаматни, пиретроидни и др. групи препарати, с прибавка на прилепители. Регистрирани са: Алфа комби 51, 25ВГ – 60 ml/dka; Даниран 11ЕК – 60 ml/dka; Децис ТАБ – 7 g/dka; Карате макс – 30 g/dka; Суми Алфа 5ЕК – 25 ml/dka. Трябва стриктно да се спазват карантинните срокове.
Срещу яйцата и младите ларви, може да се използват хормоналните инсектициди: Номолт 15ЕК – 30 ml/dka; Ранер 2Ф – 40 ml/dka (с регистрация) и др.
Добри резултати се получават и при използването на биологичните препарати, на база B.turingiensis: Бактецин 1ДП – 2,5 kg/dka и др. срещу гъсениците от II възраст.