Зелева муха – Delia (Chortophila) brassicae Bouche.

Description

Разред Двукрили – Diptera

Сем. Същински мухи – Anthomyiidae

Зелева муха – Delia (Chortophila) brassicae Bouche.
Тя е разпространена навсякъде в нашата страна и е един от най-важните неприятели по ранното зеле. При масово нападение унищожава до 80% от растенията. Напада културни и диви кръстоцветни растения – зеле, ряпа, репички, алабаш, турнепс, репица, синап, дива ряпа, овчарска торбичка и др.
Възрастното насекомо (1) наподобява къщната, но е по-дребна – дължината на мухата е 6-7 mm. Мъжките индивиди са сивопепеляви, окосмени, с три надлъжни тъмни ивици върху гърдите. Напречно на всеки коремен сегмент минава по една черна ивица. От вътрешната страна на бедрата на третата двойка крака има снопче четинки. Женските индивиди са по-едри, по-светли и по-слабо окосмени. Тъмните ивици върху гърдите и върху коремчето са по-слабо изразени.
Яйцето (2) е удълженоовално, бяло с дълбока надлъжна брадавичка от едната страна и е дълго 1 mm.
Ларвата (3) е червеобразна, бяла, гладка, без крака и обособена глава. Дължината на тялото е 8 mm.
Какавидата (4) е червено-кафява, бъчвовидна, дълга 5-6 mm.

Ходове в кочана (5)

Повредено растение (6)

Зелевата муха развива три поколения годишно и зимува като какавида в почвата. Рано напролет – в края на април и началото на май, имагинират мухите от презимувалото поколение. Летежът им съвпада с напъпването на люляка и цъфтежа на вишните. След 8-15 дни от имагинирането мухите копулират и снасят. Женските индивиди отлагат яйцата си поединично или на групи по 5-6 около растенията, върху повърхността на почвата. Често те снасят яйцата си в основата на зелевите растения, като избират най-добре развитите, с не по-малко от 3 листа. Предпочитат да снасят яйцата си по цветното и по-рядко по главестото зеле. Една муха снася от 100 до 150 яйца. Около едно растение са наблюдавани от 15 до 90 яйца, вероятно снесени от различни женски насекоми. Ембрионалният период е от 4 до 10 дни. Излюпените ларви нагризват повърхностно корените или се вгризват и правят ходове в тях. Ходове се правят и в надземната част на кочана. Нападнатите зелеви растения изостават в развитието си, листата им избледняват и увяхват. Силно нападнатите растения не могат да завият глави и най-често загиват, поради почти пълното разрушаване на корена. По алабаша, ряпата, репичките и други кореноплоди ларвите се вгризват в корените и подземните стъбла, правят ходове в тях, в резултат на което те загниват, издават неприятна миризма и са негодни за консумация. Развитието на ларвите в зависимост от средните денонощни температури на май е от 14 до 21 дни. Напълно развили се, те какавидират в корените или плитко в почвата около нападнатите растения. Какавидният стадий продължава от 8 – 10 до 50 – 60 дни в зависимост от метериологичните условия. Мухите от лятното поколение летят в края на юни-юли. Техните ларви вредят по късните сортове зеле и по плевелните растения. Мухите от есенното поколение се появяват през август-септември, а ларвите им се изхранват по корените на плевелните кръстоцветни растения.
Зелевата муха се напада от много паразити и хищници. Най-важен от тях е Aleochаra bilineata Gyll. (Coleoptera: Staphylinidae).
Бръмбарите са хищници по яйцата и ларвите от първа възраст на зелевите мухи, а ларвите са ендопаразити и се хранят в тялото на какавидите. Видът е ефективен, когато се използува в съотношение 1 : 1 или 1 : 3 / какавиди на мухата : ларви на А.bilineata /.

Борба.
При отглеждането на зелето и другите кръстоцветни култури, се прилагат всички агротехнически мероприятия, осигуряващи оптимално развитие на растенията – редовно поливане, окопаване, торене и др. Унищожават се кръстоцветните плевели и растителните остатъци, чрез изгаряне или дълбока оран. Извършва се ранно разсаждане на зелето и използуване на здрав и закален разсад. Корените на зелевия разсад, при засаждането, може да се потапят в гъста каша от равни части на почва и пресен оборски тор. Добри резултати се получават, когато при разсаждането на растенията, в почвата, се внесат гранулирани инсектициди: Каунтер 5Г, Милан 5Г и др., регистрирани за борба с телените червеи, в доза 0,5 – 1 g на растение. При забелязване на първите повреди, през пролетта, растенията може да се полеят с разтвор на контактни органофосфорни инсектициди, в нормална концентрация (0.1-0.15%) и доза 100-150 cm3 на растение.
По време на летежа и началото на яйцеснасянето, на всяко от поколенията, химичната борба се провежда с контактни инсектициди от групата на органофосфорните, карбаматните, пиретроидите и др.: Агрия 1050 – 150 ml/dka, Севин 85НП – 100 g/dka, Маршал 25ЕК – 100 ml/dka, Дусбан 4Е – 120 ml/dka, Алфа -комби 25ЕК – 60 ml/dka, Вазтак 10ЕК – 20-40 ml/dka, Екалукс 25ЕК – 100-150 ml/dka, Ортен 75НП – 100 g/dka, и др. Провеждат се 2 – 3 пръскания през 7 – 14 дни. Няма официално регистрирани препарати. ПИВ е 6 – 8 яйца на растение.