Зелева листна въшка – Brevicorynae brassicae L.

Description

Сем. Листни въшки-Aphididae

Зелева листна въшка – Brevicorynae brassicae L.
Има космополитно разпространение. У нас се среща в цялата страна и в отделни години нанася сериозни повреди. Напада растенията от сем. Кръстоцветни – зелето, алабаша, ряпата, репичките, синапа, репицата, рапицата, а от плевелните растения – дивия синап, дивата ряпа, овчарската торбичка и др.
Крилатите партеногенетични женски (1) са с удължено тяло, с кафяви глава и гърди и жълто-зелено коремче. Върху коремчето има кафяви напречни ивици и маргинални петна. Антените са дълги колкото тялото, като на третото антенно членче има 50-60 ринарии. Дължинатаи и е 1,5-2 mm.
Безкрилите партеногенетични женски (2) са с овално сиво-зелено тяло, покрито със сив восъчен налеп. Главата е кафява, антените са 6-членни, кафяви. Соковите тръбички са цилиндрични, къси и тъмнокафяви. Опашчицита е конусовидна, малко по-дълга от соковите тръбички. Дължината и е 1,8-2,2 mm.
Половите женски въшки са с тревисто зелено тяло, без восъчен налеп, с надебелени бедра на краката. на дължина досстигат 1,5-1,7 mm.
Крилатите мъжки индивиди са с жълто-зелено коремче, а главата и гърдите са тъмнокафяви с блясък. Тръбичките са кафяви, а опашчицата е жълта. На дължина достигат 1,4-1,8 mm.
Яйцата (3) са продълговато-овални, след снасянето са бледожълто, а след 3-4 дни потъмняват и придобива блестящ черен цвят. Дължината им е 0,5 mm.
Колония по цветоносно стъбло (4)
Място на зимуването (6)

Зелевата листна въшка развива 15 поколения годишно и зимува като яйце по кочана на зелето и по растителните остатъци на различни кръстоцветни растения. Яйцата най-добре презимуват върху незаораните кочани. Около 70% от презимувалите яйца по изсъхналите или гниещите зелеви листа загиват. Напролет от яйцата се излюпват ларви, които се развиват по семенниците на зелето и плевелните растения на сем. Кръстоцветни.
Те се заселват най-често по връхните части на стъблото, по младите връхни стъбла, по пъпките, по цветовете и започват да се хранят като смучат сок и отделят медена роса.

Колонии от безклрили партеногенетични женски и ларви с восъчен налеп

Вследствие на повредата листата се обезцветяват, завиват и опадват, а семена не се образуват. Когато са нападнати младите зелеви растения, силно се поврежда листната розетка, в резултат на което растенията не завиват глави. По-късно повредените зелеви растения остават с дребни глави, силно замърсени от медена роса и ларвните кожици. Такива зелки са негодни за консумация. Те са с по-ниско съдържание на захари, винамин С и понижена търговска стойност. Ларвите завършват развитието си за около две седмици и се появяват основателките. Те раждат по 30-40 ларви. От тези ларви се развива безкрило поколение. Крилатите индивиди се появяват във второ поколение и прелитат върху зелето и други кръстоцветни растения, където видът продължава развитието си през цялото лято. Когато вредят по младите растения, въшките развиват повече безкрили партеногенетични форми, а при застаряване на растенията се появяват крилатите въшки. Това е резултат на намаляването на осмотичното налягане в листата, с което се влошава хранителният режим. Плодовитостта на въшките е най-голяма до 12-то поколение, а след това намалява, което се дължи главно на физиологичното състояние на хранителните растения и понижаването на средните денонощни температури. Едно поколение завършва развитието си за 10 дни при средна денонощна температура 20оС и за 15-20 дни при 16оС. През есента се появяват половите женски и мъжки форми. След копулацията женските снасят от 2 до 5 яйца по зелевите кочани, останали на полето, по зелето, предназначено за семена, и др., с които видът презимува.
Борба.
От агротехническите мероприятия се прилагат унищожаване на кръстоцветните плевели и растителните остатъци чрез обработки и дълбоко заораване на в почвата. Химичната борба срещу зелевата листна въшка се прилага при икономически праг на вредност 0,7% силно нападнати растения от ранното зеле и 1% от късното зеле или 5-10% нападнати растения по време на образуване на главите. Използват се предимно системни, проникващи или транс-ламинарни препарати от различни групи: Пиримор 50НП – 60-100 g/dka, Баса 50ЕК – 100 – 150 ml/dka, Конфидор 200СЛ – 50-60 ml/dka, Актара 25ВГ – 6g/dka; Маврик 2Ф – 20-30 ml/dka, 50% Би-58 – 80-100 ml/dka, Моспилан 200СП – 15 g/dka, Хостаквик 50ЕК – 50-100 ml/dka, Антио 33 ЕК – 100 ml/dka, Кронетон 50ЕК – 100 ml/dka, Бастър 40ЕК – 50 ml/dka, Пикадор 20СЛ – 50 ml/dka, Ланат 20Л – 90 ml/dka и др.. За подобряване на ефекта, афицидите може да се комбинират с пиретроиди: Вазтак 10ЕК – 15-30 ml, Децис 2,5ЕК – 20-40 ml, Сумицидин 20 ЕК – 25-30 ml и др. Официално са регистрирани само: Карате 2.5ЕК – 40 ml/dka и Хостаквик 50ЕК – 100 ml/dka. Спазването на карантинните срокове, е от изключително важно значение, при зеленчуковите култури.