Галови нематоди – род Meloidogynae

Description

Галови нематоди – род Meloidogynae
За родина на галовите нематоди се смята Южна Азия, откъдето чрез растения и растителни материали са се разпространили в целия свят. У нас за първи път са установени през 1925 г., а сега се срещат почти във всички райони на страната. В света са установени над 50 вида галови нематоди, от които най-често срещаните видове са: южна галова нематода – Meloidogynae incognita Kof. еt Whit., северна галова нематода – Meloidogynae hapla Chitw., яванска галова нематода – Meloidogynae javanica Treub. еt Chitw., и фъстъчена галова нематода – Meloidogynae arennaria Neal et Chitw.
Галовите нематоди нападат над 3000 културни и диви растения, спадащи към различни ботанически семейства. У нас най-силно се повреждат доматите, краставиците (както на открито, така и при оранжерийни условия), тютютна, картофите, цвеклото и мн. др. При овощните видове повреди се нанасят по прасковата, ябълката, лозата и други, а от плевелните – паламидата, овчарската торбичка, овсигата и др.

При галовите нематоди се наблюдава полов диморфизъм.
Женските (1) са с крушовидно бледожълто тяло, дълго 0,8 – 1 mm и широко 0,5 – 0,6 mm. На заострения край има стилет, дълъг 15 – 17 μm.
Мъжките индивиди (2) са нишковидни, белезникави, с дължина 1,2 – 1,8 mm и широчина 0,3 – 0,4 mm. Стилетът (устният апарат) е разположен на заострения край и достига 20 – 23 μm. Опашката е къса, закръглена.
Яйцата са бъбрековидни, белезникави.
Ларвите са белезникави, червеоподобни и дълги 420 – 450 μm.
Женски при малко увеличение (3)
Повреди в ранен стадий (4)
Повреди в напреднал стадий (5)

Галовите нематоди обитават почвата и вредят по корените на растенията. У нас развиват 4 – 5 поколения при полски условия, а в оранжериите се развиват непрекъснато. Зимуват като яйца и ларви в почвата, в повредените корени и растителните остатъци. Ларвите са много подвижни и със змиевидни движения изминават 20 – 30 cm в почвата, за търсене на хранителен гостоприемник. При достигане на корените те проникват в тъканите на кореновите връхчета. Хранейки се, ларвите отделят ензими, в резултат на което се образуват големи клетки в проводящата система, а в тъканите на паренхимата се оформят гигантски многоядрени клетки, образуващи гали.
Образуваните гали по корените отнемат голям процент от хранителните вещества, които са необходими за надземните части на растенията. Корените на нападнатите растения с развитите по тях гали по тежина надминават няколко пъти тежината на корените на здравите растения. Нарушава се и нормалното движение на вода и хранителни вещества по проводящата тъкан.

В резултат на тези повреди нападнатите растения изостават в развитието си, страдат непрекъснато от недостиг на вода, дават много ниски добиви, започват да жълтеят, а силно нападнатите закърняват и загиват.
Поради малките си размери и обитанието си в почвата, галовите нематоди се откриват много трудно. Първоначално повредите са малки и не се забелязват. Постепенно заразата се натрупва в почвата и с всяка измината година растенията страдат все повече, а добивите прогресивно намаляват. Нематодите се пренасят от един район в друг главно с посадъчния материал, с почвообработващите машини, с поливната вода, със заразената почва и др.
Борба
При полски условия, борбата с галовите нематоди, се осъществява най-вече с агротехнически методи. Културите трябва да се засяват на чисти от нематоди почви. При засяване на чувствителни сортове или при съмнения за зараза, задължително се извършва анализ на почвата (от добре подготвени специалисти). Много ефикасно е сеитбообръщението с ненападащи се култури (житни). Около посевите може да се засеят репелентни растения, които отблъскват нематодите (тагетис). При слабо нападнати посеви, трябва да се осигурят оптимални условия за развитие на културата (торене, напояване и т.н.), за да се преодолеят повредите и получи нормален добив. При интензивни посеви и в оранжериите се провежда химична борба. В орнажериите, преди засяване на културите, може да се извърши обеззаразяване на почвата чрез пропарване или с метил-бромид (метабром – 70 g/m2). Това мероприятие се осъществява само от специализирани (лицензирани) лица. Обеззаразяването може да се извърши и с препарата базамид гранулат в доза 45-50 kg за леки почви и 50-70 kg на декар за тежки почви. Този препарат се използва и при полски култури на открито. Обеззаразяването с химични препарати трябва да се извърши най-малко 20-30 дни преди засаждане на растенията, след което почвата се разрохква за да излетят остатъчните количества, тъй като тези препарати проявяват силна фитотоксичност. Непосредствено преди или по време на засаждането (разсаждането), може да се използват почвени гранулирани нематоциди. Регистрирани препарати са: Видейт 10Г – 6-7 kg/dka или 10g/m²; Мокап 10Г – 5- 8 kg, Каунтер 5Г – 6-7 kg/dka. Тези препарати може да се внесат и с междуредовите обработки, през вегетацията на културите. Те засягат и останалите почвени неприятели.